Боб, отново боб, неизменно и все така и пак, и пак, и пак... 
С лучец /доматките в буркани ги няма, ги няма, няма ги, хич даже/.
Бели и черни, черни и бели, пъстроивести, сребролюспести, хармонизиращи дните ми...

 Зелка съм. И се гордея с това.
Не се разлиствам / искам да кажа събличам/ пред всеки. Само малко, повърхностно. Две три листа си давам от същността, не повече. Ама то е  в определени, специални случаи. Когато времето за кацата ми наближи.
...

Сетих се  за репликата  на една от добрите ми учителки по литература, която се удивляваше на хората, които в определени ситуации, казват:
"Нямам думи...", а тя, възмутена, подчертаваше: "Как така? Намери ги! Българският език е толкова бог...

 Дистанционното на телевизора ми се повреди. Тръгнах да го нося за ремонт. 
Минавам покрай църквата, а на пейката трима бездомници пият спирт купен от аптеката за 70 стотинки, разреден с вода в шишенце от половин литър. Не ми е за първи п...

 Запридаме дните, множат се годините.
Тъчем си живота,  доколкото и както умеем.
Късаме, връзваме, усукваме, пресукваме житейската нишка, а вретеното неспирно се върти...

 Понякога се чувствам като флейта без звук. Няма устни, тънки, нежни  женски пръсти, които  до мен да се допрат и чувствени трели извлекат...
 Защо туй щастие в живота е кът, а онова там, наречено "гът" е толкова близо... Вечните ловни по...

                  
  Здравей, еди коя си,
не се ядосвай никога за нищо. Не се коси, животът тук, там или където и да е, предстои.Нещата ще потръгнат, нерви само събери, настроението си подобри, житейските подправки потърси, намери.

Късно вечерта. Луната резен диня симетричен е, ама точно половина. Златиста, ослепителна, магнетична, величествена, горда в самотата си. 
Разхождах се, ей тъй без цел и посока, необременен от ничие присъствие. А това значи неангажиращо, н...

Тъжен съм. Ама много. Ям шоколад - голям, за да подсладя унилостта, потиснатостта и приканя, примамя отново радостта, веселостта, лъчезарността. Очаквам какаовото вещество да ми възвърне натуралното естество, усмивката да намери, доведе ...

Толкова съм самотен, унил, сексуално напълно се скрил, че се зарадвах на новината, която ми съобщи моят далечен приятел, офицерът от полицията в Уганда Симео Нсубуги. Запознахме се случайно на Слънчев бряг преди шест години на чаша бира....

    Детски магазин с играчки плюшени, дрънкалки, залъгалки. Витрина южна, слънчева. Късен следобед, малко преди залез.
   Старец с капела сламена, костюм светлокафяв седи отпред на перваза до стъклото подпрял се на бастун, превит - самият...

Дробим си дните, попарката сърбаме. Трошички от хляба ни - началото и смъртта... А къде е целостта ?
 Защо роним, трошим  си мига, изпускаме важността - филийка мухлясала  в скрина, кутията, някъде там? Нима не замесваме края от началото...