Готвя авокадо с раци, слушам "Куин" и се опитвам да открия смисъла на безсмисленото ни съществуване.
Да, звучи крайно, не е така, а тогава как е ?
Вярно, постигаме това - онова, осмисляме смъртността си, запълваме -повече или по-малко, с п...

Отпиваме на глътки малки или големи дните от съдбата отредени... И всичко е толкова кратко, защото не можем да понесем дълго толкова сладко...
Подслаждаме кафето, но пак горчи. И дните капят, неовкусени. Нагарча сладостта им кратка...
И тъ...

В безкрайно очарователно краткия ни живот  шампанското е неизбежно, нужно като южен плод, като блян за някъде там. За да ни топли, стимулира и мъката игнорира.
С банани, в чашата добавени, носещи загара, влажно пясъчния полъх на далечния,...

Абе, има дни, в които се чувствам като палачинка без конфитюр. И така ми се изплъзват минутките, часовете - мълниеносно, без да съм сторил нещо сносно, смислено, съществено.
Днешният беше такъв - порази ме, срази ме, изтощи ме. И нищо пло...

Не знам дали ти се е искало поне за мъничко да бъдеш сутиен, но на мен -да. Като си помислиш само колко дълго си с ТЯХ - сгушен, притиснат  до великолепието им, усещайки топлината със самочувствието, че им даваш онази жадувана изпъченост...

Кръстю Пастухов / защо го споменавам пак ще ти пиша по-късно/ в "Стръкове" пише:
"Раят е
в очите ни

Не знам дали сънуваш, но при мен се случва рядко. Спя целеустремено към утрото, без забежки към други светове. Но, понякога и аз се изпускам...
 Ето - снощи ми се яви Орлин Горанов в дует с Весела Неински. Много хубаво пяха, а Орлин ми по...

Ама този очарователно шантав свят никога няма да го разбера.
Ей го на - онзи там кънтри певец, кажи му името, много е известен, продават му се албумите, наскоро вдигна шеметна сватба с Никол Кидман.Абе, има -няма три месеца от тогава, и в...

Представи си една картина /житейската/ с голяма рамка, а вътре в нея множество малки рамки, в които сме ние в различни ситуации от живота си. Всичко има начало и край /рамка/.
Илюзията, че обичаме /ферментация от мераци/.
Семейството /изве...

Живеем в рамка, на която не знаем размерите. 
Живописваме заедно с живота, повече той, по-малко ние, понякога обратно. 
Картината различна е, неповторима,  непредвидима, за краткото време, в което сме творци - животът и ние...

Сладко е менюто на надеждата...
Всъщност житейското меню е многообразно.
Творецът /готвачът/ живот е изключителен майстор. Ама ги забърква едни...

Кръстю Пастухов в стихосбирката си "Стръкове" пише:
"Безнадеждно
е.