Влюбен съм. Привързващо и стръвно. Като прасе в ябълка. Ама хубавка, сочна, розовобузеста. От онези, хрупкавите, жълтеникаво златистите с меката коричка...
 Като кокошка в просо съм се улисал, залисал - обсебващо, страстно.
 

Боб, отново боб, неизменно и все така и пак, и пак, и пак... 
С лучец /доматките в буркани ги няма, ги няма, няма ги, хич даже/.
Бели и черни, черни и бели, пъстроивести, сребролюспести, хармонизиращи дните ми...

 Зелка съм. И се гордея с това.
Не се разлиствам / искам да кажа събличам/ пред всеки. Само малко, повърхностно. Две три листа си давам от същността, не повече. Ама то е  в определени, специални случаи. Когато времето за кацата ми наближи.
...

Сетих се  за репликата  на една от добрите ми учителки по литература, която се удивляваше на хората, които в определени ситуации, казват:
"Нямам думи...", а тя, възмутена, подчертаваше: "Как така? Намери ги! Българският език е толкова бог...