Не искам да бъда кмет.
Нито общински съветник.
Депутат пък хич.
Не ходя на мач.
Това не е моята игра.
Обичам леката атлетика, защото там, на пистата, всеки се бори с това, което е...първо побеждава, превъзмогва себе си, а после останалите.
Във властта не е така. Там финтираш, надлъгваш, надвиваш другите предимно с удари под кръста,може в пищялките, за да докажеш, утвърдиш, задоволиш себе си материално. И близкото си семейно, партийно обкръжение, да постегнеш, подхраниш обръчите от фирми...
Не съм властолюбив.
Ама никак!
Един такъв последователен съм.
Сега обичам есента - пъстра, многоцветна, преливаща, хармонична с багрите си...
Жаркият образ на лятото пресътворено в златните листа, обжарени, събрали, съхранили в себе си всички слънчеви лъчи...
Докосващи, парещи, обсебващи...
Листа капещи - наедряли, натежали, преситени от обичта на лятото...
С трепет чакам зимата, за да приютя снега, стопля висулките...
И заблестя, заискря със снежинките. Палаво или тихо падащи, идващи, търсещи...При нас...Вас...Ние...Вие...Те...
 А пролетта? Толкова разпъпваща, набъбваща със страст, покълваща, за да ни дари със светлина, топлина, с белотата, невинността, но и мъжеството на кокичето...
Радост от новата хармония...Как всичко хубаво е - подготвящо, постилащо.
За да ни обжари, приласкае, огрее лятото. Обгори, опърли страстите...
Колко лъчезарен, прекрасен, сладък е животът! Сам по себе си! Творение необятно!
 Не обичам властта.
 Тя само пречи ми.
 Да, знам, в редичката на масовостта не съм. Съм СИ! Затова за другите не СЪМ.
Не ми пука! Ама хич даже!
Пляс, пляс, пляс .../не педалите/, а по доволните, охранените, задоволените партийно бузи.
Животът, вечният, ще ги изхлузи!

 

...Ти си си Ти!..
...Преливащ от многоцветие, пъстър, хармоничен, стоплящ, бял, светъл, слънчев, искрящ, палав, тих, лъчезарен...
Носиш в себе си от всички сезони!:) Неповторим и необятен!:)))
...Това си Ти...