"Имало едно време една много хубава булка. Тя си имала още по-хубаво бебе, но Дяволът, като го видял, завидял. Той винаги мисли лошото и не ще никога някой да има нещо хубаво. Грабнал той бебето, булката много плакала, но не би...

  На другата година тя пак си имала детенце, но Дяволът сторил същото. И така - взел и четири деца...Когато очаквала петото дете, Бог изпратил жена с черни дрехи, която и казала, когато роди детето, 40 дни да не излиза навън, никой да не пуска да види детето и нищо да не изнася от дома. Булката така направила.

  Когато родила детето, казала на свекърва си: "Който и да дойде у дома, ще казваш, че булката е умряла."

  Дяволът се повъртял, повъртял, па взел, че отишал при една комшийка и я накарал да отиде за една игла у тях и да попита къде е булката. Свекървата излязла и казала: "Нищо не давам, нямам игла." "Ами къде е снаха ти, че не се вижда?"

  Свекървата била с добра душа и не могла да каже, че булката е умряла, а само рекла, че е лехуса.

  Дяволът се зачудил какво значи това. Чудил се, чудил се, въртял се, но не могъл да види булката. Отишъл при брат й и рекъл: "Отивай веднага при сестра си, че лежи умряла."

  Брат й шибнал коня, отишъл, завикал на портата, а сестра му отвърнала" "Не мога да ти отворя братко, Дяволът ми е взел четири деца, това е петото, щом отворя и него ще вземе."

  "Отвори ми, рекъл, сестричке, три дена съм пътувал, конят ми е изморен и съм гладен."

   Булката се чудила - брат й е мил, детето свидно...

   Най-после казала: "Ако Дяволът ми вземе детето, ти ще си виновен."

   Отворила булката вратата, Дяволът се мушнал между краката на коня и грабнал детето.

   Като влезли и видяли, че детето го няма, булката се обърнала към брат си озверена: "Видя ли сега, че заради тебе Дяволът ми взе детето."

   Брат й се почувствал много виновен, скочил на коня и препуснал след Дявола. Стигнал до една върба и я попитал:
   "Върбичке - сестричке, да си видяла Дявола от тук да мине?

    Върбата продумала:
    "Сега клони развивам, цвят цъфтя - ни Дявол ми трябва, ни никой."

     "Ти ли, рекъл, не видя. Да даде Бог клони до клони да развиваш, цвят да цъфтиш, плод да не даваш."

     Препуснал пак, отишъл до една маслина, пак спрял да си почине и казал:

     "Маслинке, сестричке, да си видяла от тук да мине Дявола?"

     "Видях го, рекла, от тук мина, мъжко бебе носеше."

     И той я благословил:

     "Да помогне Бог маслинке, когато цвят цъфтиш, моми и булки глави си да кичат, старите баби за причастие да се приготвят!"

     Препуснал коня той и отишъл до брега на морето. И когато погледнал, бебето плувало, но той не можел...Рекъл: "Ей, дадено е на орела по небето, рибата в морето, коня по полето."

     Обаче, конят му продумал:

     "Дръж се братко за гривата ми и се не бой."

     Конят се гмурнал, от тогава започнал и да плува.

     Отишли до детето, взел го, загънал го в гривата на коня и излезли от морето. Но, орела, в който бил преобразен Дявола, започнал да кръжи над него, да се спуща и да му дърпа ризата. Късал му ризата, започнал да му къса и месата...

     Когато вече наближили селото, братът целия бил в кърви. С едната ръка се държал, а с другата снел ризата от себе си, хвърлил я на един храст покрай пътя. Обаче на Дявола много се харесала ризата, тъй като искал все кърви да вижда. Останал да се любува на бялата риза с червените кърви.

     Братът пристигнал, сестра му го посрещнала. Предал й детето, разказал всичко, което се случило. Сестрата веднага взела бели и червени конци, навързала ги на детето - по главичката, по ръчичките, по краченцата. Вратата била отворена.

    На Дявола, като му дошло наум за бебето, веднага отишъл, влязъл свободно и го видял с белите и червени превивки. Очите му се спрели в тях, втренчил се и забравил да вземе бебето.

    И така, детето останало на булката, а когато март наближи, когато наближи пролетта, върбата клони да развива, маслината цвят да цъфти - хората си връзват бели и червени превивки.

    Когато ги срещне Дявола, злите му очи да остават по белите и червените превивки, а на този, който ги носи да му остава здравето, щастието, радостта."  

    Легендата ми разказа баба Атанаска Панева от село Калчево.

    Честита Баба Марта на всички!!!!

    Здраве и късмет!!!