...Ще закичим надеждите-мартеници върху клоните цъфнали... До другата пролет с дошлите щъркели... Червеното все така злото ще мами, привлича, а бялото брод към сърцата ще дири...Илюзията за щастие отново ще мъти, за да се излюпи надежда за полет...

 До другата пролет...

 А сега тя тук е!

 Разпъпваща разлистеност, обсебваща неистовост...Царство на бялото ухаещо на свежест.

 Превъзмогваща мразовитата, пронизващо, ослепително искряща белоснежност...

 Листата при клоните се връщат, прегръщат. Забравени чувства прелистват...Взаимността отново предстои...

 Слънцето гальовно  търкаля се в утрото. С усмивка лъчезарна изпива сълзите от клоните, тревите. Намигва закачливо в бързея на реките...

 Кръвясълото око на залеза незабележимо е, забравено от пърхащата, напираща, всепроникваща радост от живителността, влажноста, опияняващата, влудяваща, зашеметяваща с ароматите си пролет...

 Нощта безлична е...

 Мракът топи се в сияние, ухание...

 Пролет е!
 

Оптимистично и заредено с очакване на нещо добро да се случи!
Доброто го творим ние самите !Дай Боже повече хора с позитивни мисли , като твоите!
Поздрав!

Dumite tuk se leqt i dokosvat s nadejdata vpletena v tqh:)