Толкова съм самотен, унил, сексуално напълно се скрил, че се зарадвах на новината, която ми съобщи моят далечен приятел, офицерът от полицията в Уганда Симео Нсубуги. Запознахме се случайно на Слънчев бряг преди шест години на чаша бира. От тогава си пишем. Споделяме си това - онова за живота тук - в Ямбол, и там  -  в градчето Ентебе.

Та той, милият, ми прати очарователно впечатляващата вест, че самотни жени, около 900 годишно, звънели в неговото полицейско управление от полунощ до сутринта, да изпрати дежурни полицаи да обслужат сексуално самотни угандийки. Студено се чувствали сами в леглото, искали да ги стоплят, търсели съпричастност, разбиране, споделяне телесно и духовно.

Извинявай, тук се сещам за наш висш полицай, който заради поведението и думите на мома депутатка от водеща парламентарна група по повод нейни изяви на различни обществени прояви заяви: "Тишината в една спалня ражда безумия." И е прав, ако почитаме Фройд.

Не знам дали си спомняш къде е Уганда, но желанитето на местните жени е революционно и справедливо. Та нали органите на реда са за това - да се грижат за гражданите. Отговорно, съвестно, всеотдайно. Дори с риск за живота си - в случая полови инфекции, не по-малко опасни от огнестрелни рани. Ами спинът, който като снайперист поразява, на никого не прощава?

Рискове на професията. Навсякъде ги има, ама тук са с оргазъм, все пак...