Прочетен: 1556 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 02.05.2009 20:16
Земният ми ден в сън от паяжина се оказа претворен, незнайно как, защо. Изненада от царството на Сънчо поднесена. Онзи другият, уж заспал свят, а толкова невъобразим, непредвидимо очарователен, неочакван, неосъзнат, но затова - крилат.
Ще ти го споделя. Ако бях Салвадор Дали щях да го нарисувам.
Дали...?
Аз, сам, насред площад величествен, наоколо сгради достолепни, разположени в квадрат. В дясната ръка държа ножица, а срещу мен зад витрина стъклена, в заведение някакво, насядали край маси хора в бяло, оклюмани, тъжни, депресирани, гледат ме подозрително. Жизнерадостно размахах им ножицата, оживиха се в усмивки.
В съседно помещение до тях на дълга дървена маса, в дълбочина, перпендикулярно на витрината, застинали в пози странни, оплетени в паяжини, седят човеци някакви.
У мен напира порива, желанието, усещам, че ако срежа с ножицата тези паяжини, ще ги съживя...
Правя го.
Кинематографично, следващият кадър в съня ми е изпълненият площад с хора наредени в шпалир, звучи тържествена музика. Стоим в пози "мирно", изпънати, като за пред химн...
В стройни редици дефилират ефирно с коси златисти, гърди префинено, неустоимо напористи, девойки от категорията "страст на кристали" с "боди чорапогащници - паяжина с отворено дъно".
СРЕЖИ ПАЯЖИНАТА!
Уникално, неповторимо...:)))
Всъщност, трябва да се поправя - не сънят ти, а ти си уникален и неповторим!!!:)))
Сюрреалистично те прегръщам!:))) /Можеш ли да си го представиш?;)/