Сякаш крилати са... Спускат се плавно, реят се нагоре, надолу...Любопитно... Търсещо... Захождат встрани ...Издигат, уж връщайки се, но привлечени от нещо си отново се спускат.... Ненамирайки, недокосвайки го изгарят в мимолетността...

   Живяли в полета на мига...

   Грациозно... Въздушен валс...

   Танц на любознателността....

   Опознавателно  идват...Не целеустремено. Не падат стремглаво, хищно , стръвно надолу, за да натрупат смразяващи преспи...

   Не са ядосани, ядни, изхвърлени, натирени от небето...

   А  чаровни, нежни, хармонични...

   Как всичко повтаря се, сходно е... Там някъде горе и тук - при земните ни страсти...

   Валежи различни, неповторими...

   Като чувствата ни, непресътворими...

Улових една снежинка в шепата си...
Топла снежинка....
Трептяща, мила, искряща...
...И я запазих...в себе си...

несътворими.. :)
хубаво написано, поздрави!