Прочетен: 4923 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.04.2009 19:54
Памет за Виктор Пасков
Гостува в Ямбол на 15 февруари 1994 година. Запомнил съм датата по автографа върху „Германия , мръсна приказка”. Това бе и поводът – представянето й в читалище „Съгласие ”в центъра на града. Книгата му наскоро бе излязла и за него се говореше като за явление в съвременната белетристика, най-вече заради интереса му към шокиращото, непознатото и умението на разказвач. Привлече вниманието още с първата си книга – сборника с новели „Невръстни убийства” /1984г./, а повестта „Балада за Георг Хених” / 1987г./ на есенния салон в Париж през 1990 г. получи награда за най-добра преводна книга.
Записах го на „Ухера”, разговорът се излъчи по радио „Стара Загора”, а текста публикувах във в. „Тракиец”:
- За първи път сте в Ямбол, свързва ли Ви нещо с него?
- С Ямбол ме свързва преди всичко представата за града, защото още когато бях на 15 години и се занимавах с модернистите, научих, че центърът на модернизма в България е тук, основан от Гео Милев. Не искам да се разпростирам върху неговата история, но от тогава ми е останало в съзнанието, че Ямбол е нещо много особено в този дух.
Извън това с Ямбол ме свързва приятелството с един изключително добър български писател – Христо Карастоянов, приятелството ми с един изключително добър художник – Николай Димитров, с Любомир Котев, Трифон Йосифов и винаги ми се е искало да дойда тук...
- Надявам се, след тази среща, по повод премиерата на книгата „Германия мръсна приказка” приятелите ще се увеличат. Как беше създадена тази творба и защо „Германия – мръсна приказка” ?
- Когато бях на 17 години, по една или друга причина, ми се наложи да замина за Германия. Тогава много музиканти от България заминаваха на гурбет в Германия. И баща ми беше един от тях. Мен ме изключиха от десет училища, без право да се запиша в което и да е, за да продължа образованието. Не искам да се разпростирам сега...Заминах и останах 14 години. Шокът беше ужасяващ. Аз смятах, че Германия е Запад, оказа се, че ние сме много по-ентусиазирани, много по-отворени и това ми нанесе една огромна травма. Тази книга започнах да я пиша още тогава – 1971 г. Тогава не разполагах с писателска техника, нямах нужната информация, не можех да преосмисля ситуацията. Сега вече, миналата година, когато я писах, съм на малко по-друг стадий. Мисля, че сега мога да имам някакво послание към хората. Ситуацията отново се повтаря – искат да емигрират, а не знаят какво ги очаква...
- За Вас се говори, като за явление в съвременната белетристика. Кои са авторите, към които проявявате професионално пристрастие?
- Преди всичко това са, няма да лъжа никого, автори, които нямат нищо общо с България, т.е. моят писателски корен в никакъв случай не е български. Става дума за автори, които обичам – Самуел Бекет, Хенри Милър, Жан Жьоне, Бохумил Храбъл. Това са автори, които са маркирали моя творчески път, оформили са начина ми на мислене, стила...
- Може би тук е тайната за успеха на Вашата творба в съвременната българска литература. Казвам това, тъй като „Германия – мръсна приказка” трудно може да се определи като форма...
- Най- грубо може да се определи като автобиографичен роман. Според мен, по-точната характеристика е хронология, хроника...
- Мисля, че в съвременната литература полифоничният роман, полифоничната творба, все повече се налага. Можем ли да говорим, че „Германия – мръсна приказка” е полифонична творба?
- При всички положения, тъй като аз преди да съм писал съм музикант. Завършил съм консерватория и разбирам от оркестрация, полифония, контрапункт и т.н. Принципът на моето писане е по-скоро музикален, отколкото писотелски.
- Дълги години сте живял чужбина и може бо това ще Ви даде възможност за по-обективна оценка за събитията у нас. Можем ли да кажем, че сега България е една „мръсна приказка”?
- България е нещо много повече от „мръсна приказка”, защото ситуацията в момента – рекет, изграждаща се мафия, която имитира стари форми, красноречиво говори за това. Не създаваме нищо ново, имитираме ситуации, които са се случили двайсетте години в света. Затова нещата не вървят по никакъв начин, развиваме се под седмо индиго...Затова е това недоверие към културата, а човекът, който се занимава с изкуство, е под въпрос. У нас всеки среден интелигент е в състояние да създаде бизнес, а той е временен, нещата са отчайващи. Аз обаче се надявам, че в скоро време хората ще разберат, че дори и бизнесът включва в себе си морал...
- „Германия – мръсна приказка” все пак завършва така: „Въпреки живота – всичко е любов!” Ще има ли продължение книгата?
- Безспорно ще има продължение, това е първата част и включва само три месеца от живота ми там. Аз съм живял в Германия 14 години, така че, докато не опиша всичко, няма да спра...
