Абе, има дни, в които се чувствам като палачинка без конфитюр. И така ми се изплъзват минутките, часовете - мълниеносно, без да съм сторил нещо сносно, смислено, съществено.
Днешният беше такъв - порази ме, срази ме, изтощи ме. И нищо плодоносно. Ето на - счупих две яйца при опит в хладилника да ги съхраня.
Е, имаше доста работа, но недостигът, неудовлетвореността си остана като рана. Да, има дни, в които не върви - в песен се пее даже. И с другите е така, но това не ме успокоява.
Някой ми гепи днешния ден и ме остави незадоволен. А всеки ми е ценен, свиден, мимолетен...
Уж пазарувам, а не мога да избера. Гледам, гледам - витрини, пълни с мрачни, тъмни, пушени меса. Странна, загадъчна храна.
Пилешки хапки с трайност космическа - от сега чак до две хиляди и осма.
И съставки разни, непонятни - Е200, Е320, оцветители, овкусители, подобрители...На смъртта подбудители...
Затова ще си изпържа чушки с яйца. Дано се съхраня...