Отпиваме на глътки малки или големи дните от съдбата отредени... И всичко е толкова кратко, защото не можем да понесем дълго толкова сладко...
Подслаждаме кафето, но пак горчи. И дните капят, неовкусени. Нагарча сладостта им кратка...
И търсим, забъркваме, отпиваме хармонията им...А подправките губят се, житейското меню е непонятно. Щастлив е, който го открие.
Малкото питие опиянява, въодушевява, окриля, извисява. Колко малко е нужно на човек, а колко много, за да разбере това...
От количеството ти призлява. Мярката овкусява, живота съхранява. Радост и път позволява.
Пътешествието предстои. И хубаво е!