Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2007 17:14 - Пропукани пътища към себе си
Автор: zharko Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1399 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 26.04.2009 21:15


Късно вечерта. Луната резен диня симетричен е, ама точно половина. Златиста, ослепителна, магнетична, величествена, горда в самотата си. 

Разхождах се, ей тъй без цел и посока, необременен от ничие присъствие. А това значи неангажиращо, непреднамерено общуване единствено със себе си. Затова, може би от повишената чувствителност, забелязах на колко много места асфалтът на площада в града е пропукан. И го свързах, случайно или не, не знам, с промените във взаимоотношенията ни... 

В началото изрядни,прецизни, съвестни, отговорни, привързани, всеотдайни сме в прокарването на пътя помежду ни. Често, да не кажа винаги, постлан с романтични, добри, прекрасни намерения, желания, очаквания, стремежи...Много сме старателни този път да е блестящ, без дупки, шупли, песъчинки дори. Опиянени от взаимност. Лунна соната за двама... 

От какво зависи здравината ? И доколко ще изтрае, издържи душевната настилка помежду ни? 

Не знам. 

Има ли непропукан асфалт?




Гласувай:
0



1. анонимен - Безмълвно към себе си
23.08.2007 19:10
Денят ме убоде още преди ставането – досадно лепнещо, нахално влудяващо, натрапчиво кръжащо. Започна да бие в тупана на светлото. Светлото взе да събира в рояк онези гадинки – мухите на делника… Трябваше да ги изгоня. За да избягам от себе си. Скрих се зад завеса от сълзи. Излязох – още след изгонването на утрото – вървях в безпътието, не виждах, не чувах, не мислех. Плачът уж поглъщал болката и лекувал с неукротима неспирност пропуканите пътища към душите ни... Исках със сълзи да обвия и моята, и чуждата болка – за да ги стопя, за да ги смаля, за да ги изгоня.
Страшното идва, когато пресъхнат сълзите. И когато настъпи пиршеството на нямата болка, онази всеядната, дето гуляе с душите ни…
Нуеморно търсим пътя към себе си... Най-стръмните, най-коварните, най-мачкащите, най-истинските, най-пречистващите мигове. Най-дългият и най-неовладяният път. Защото си мислим, че се познаваме, а всъщност непрекъснато откриваме нещо, което ни изненадва, нещо, което не сме усетили – кога се е промъкнало и като как така се е настанило – ей така, даже без да почука, без да попита: "Може ли?". Някак си некултурно, а?! И всяка среща със себе си като че ли неочаквано се превръща в първата среща с госта, с онзи, неканения...
За да успеем да разберем себе си, може би първо трябва да се опитаме да разбираме другите. За да се примирим със себе си, трябва да се усетим нужни – някъде, някому, за нещо... Въпреки всичко! Да се почувстваме осъществени в нечий поглед, в нечия протегната ръка, дори и само в нечия мечта.
Само щастието давало покой?! Докато не го усетим, непрестанно се терзаем, ровим из душите си, ринем греховете си, впрягаме бичовете, за да се събудим в бездиханно размърдване... Търсим онази неоткриваема Заедност, постигната някак си с една общонамерена Споделеност...
А пък кой знае – може би най-доброто хапче срещу клатещото се щастие си остава самотата. А изборът, когато застенем на кръстопът, си остава много личен. И все някога, рано или късно, трябва да изберем ролята, с която ще отронваме един по един проядените дни на оставащото.
Ако мога да си позволя да перифразирам (по памет) поета - дали като прогонени от небето ангели ще седим и ще се топлим на димящата смет, или ще бъдем достойни за дървото, че решим ли някой ден да се обесим, то само да наведе най-здравия си клон...
И пак Борис Христов беше казал някъде: „Животът се буди, където човекът умира и където заплитат венеца от тръни".
Все пак звучи оптимистично, нали?
цитирай
2. net - една година по-късно - Промяна н...
28.08.2008 09:20
една година по-късно - Промяна няма. Само пукнатините стават по-големи. И дори да има някои който се опитва да поправи нещата следите остават. Като пукнатините в сърцата и в душите
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zharko
Категория: Други
Прочетен: 934893
Постинги: 62
Коментари: 355
Гласове: 5729
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031