Листата клоните не искат да пуснат, напуснат ...

Да си тръгнат...

Или обратно...

Не е твърде ясно...

Но, има ли я взаимността,
необяснимата,
необозримата - заедно са...

Въпреки късната есен...

На зимата напук...

А някои остават си, отвъд законите природни...

До пролетта...

Да бъдеш, въпреки...

Пресътворили, 
преоткрили,
продължили заедността.. .

...Заедността - да ни е невероятно хубаво, въпреки бурите и ветровете наколо...
...Заедността - да ни е уютно и топло, въпреки студа наоколо...
...Заедността - да ни е усмихнато, въпреки намръщеното Време...
...Заедността - да сме здраво свързани, въпреки падащите листа и есента...
...Листата и клоните...една любов...неповторима и неподвластна на въздействията на природата и Времето...
И невероятно нежна и ефирна... Та има ли нещо по-нежно и красиво от клонче с трептящи листенца по него...живи и чувствени...