Бреза

в скалата,

самотна уж...


  Една...


   Е, и какво

от това?


   Себе си

е тя!!!

Силно като превъзмогването да бъдеш Себе си...

нима това не е вълшебството на живота!
Наистина силен и замислящ стих!
Поздрави!:)

брезата е любимото ми дърво...
имахме две огромни брези пред входа на къщата..
една за мен и една за сестра ми...
израснахме покрай тях..
прекрасни дървета...
и сега съм като брезата, израснала в скалата...силна и себе си...
усмивки!