Глухарче от вятъра разпиляно,
целостта си нивга не ще намери...

Листата пожълтели,
клоните не ще прегърнат...

За водата локвите тъжни са...
Пропукана, нивата копнее за влажност...

Катафалка, кон и куче...

Дъга след дъжд -

началото и края,

на пъстросцветната ни същност...

Мимолетност
в безкрая...

пътешестваш си на воля...:) Но когато пътешествието ти е пъстроцветно, е особено магнетично! Съдържащо в себе си много тайнства - тези, на живота!
Нещо като Разпиляване и едновременно с това - Събиране на същността ни...На пъстроцветната ни същност...:)
Мимолетни случвания - частички от житейския ни пъзел...Представени по възможно най-точния и в същото време - по възможно най-сладурския начин от теб!:)

:)