Това е трактат, научно съчинение един вид. Не, по-скоро е проект. Самофинансиран, по почина "Направи си сам". Няма замесени, намесени никакви Европейски фондове, програми.

  "Ха тъй цък" е словосъчетание фолклорно,  удовлетворителен израз, след нещо си ...Обикновено, възклицанието е в кулминацията по време на динамичен танц. Но се използва и в житейски случаи, които обезателно би следвало да са позитивни, защото в самият възглас има утвърждаване, сияйност,  една оргазмена вулканичност ... С едничката цел да бъде смесена, по-модерно казано - миксирана, обработена, смляна, поета, възприета от този /тези/ отсреща.

  Не е емоционален изблик, думички изречени, хвърлени ей тъй, самоцелно, на вятъра... Те дирят почва душевна, за да покълнат, поникнат, избуеят, влеят в другия...

  "Ха тъй цък" може и да не бъде възприето адекватно от отсрещната страна, ако тя примерно, е в беда, депресия, стрес, емоционален срив, липса на кеф, озлобеност някаква, което можем да обобщим като душевен цъцър /разстройство/.

 Тогава ще звучи нелепо, нали?  И като бумеранг може да се върне под формата: "На, тъй цък !" с нюанси, обагреност до плътното: "Млък, да ти...!"

 Във "Фразеологичен речник на българския език" липсва нашият обект на изследване, но пък има "Хайван гиби", което ще рече - безчувствен човек. Той никога няма да реагира на "Ха тъй цък!", въпреки че това си е направо слънчево възклицание, душевен протуберанс.

 В същият речник има "Хак ми е", но така може да се произнесе само този, който не усеща, долавя, разбира "Ха тъй цък!"

 Нашият обект на изследване се родее, докосва нежно, гальовно до "Хаирлия да е".

 Нещо повече - то е еманация, продължение.

 Ха тъй цък! Хаирлия да е!

 От мен, за всеки ден!!!