Тази година се навършват 59 години от убийството на Кръстю Пастухов-политически и държавен деец, един от лидерите на БРСДП. Твърде оскъдни ,забулени в тайна са сведенията за живота и дейността му. През 1946 година е осъден като "Непримирим враг на революционното работническо и комунистическо движение",според енциклопедията на България.

       На 25 август 1949 година в Сливенския затвор умира от насилствена смърт при неизяснени изцяло обстоятелства.

      С решение на Народното събрание от 15 януари 1990 година Кръстю Пастухов е реабилитиран граждански и политически. Със същото решение се възлага на Главния прокурор да разследва обстоятелствата около смъртта му...
 
     Не знам нещо да е сторено, но съм убеден, че фактите на които попаднах, са в правилната посока. Освен тези, имам и други доказателства от свидетели за смъртта на Кръстю Пастухов, които ще публикувам скоро. Срещнах се с внука му,  живее в София  и носи неговото име, наследил е дарбата на дядо си да борави със словото. Всъщност, дядо му е  активен сътрудник на в."Свободен народ" и е осъден на 5 г. затвор за статията "Защо ме изкушавате, лицемери?", публикувана във вестника на 22.02.1946 г. Публицистът Кръстю Пастухов е не по-малко интересно за изследване явление от политикът Кръстю Пастухов...

     Имам какво да  разкажа,  усещам, допада ми този необикновен човек, ярка личност. Не, не съм  партийно, политически обременен. Никога не съм бил и няма да бъда, защото общочовешките стойности, ценности не са само, единствено в политиката,  една партия. .. Напротив...


     Кръстю Пастухов /15.10.1874 г. Севлиево -25.08.1949г. Сливен/ - политик,,общественик,публицист.Завършва право в Соф.университет /1895/, специализира в Германия/1897-1898/.От края на 1895 е адвокат, отначало във Враца, после в София.През 1902 е един от гарантите/поръчителите/ на Георги Димитров при встъпването му БРСДП. При разцеплението на партията/1903/ остава в крилото на широките социалисти.Член на ЦК на БРСДП/ш.с./ от 1909.От 1911 постоянно е избиран за народен представител.Министър на вътрешните работи в кабинета на Т.Тодоров/04-10.1919/Отначало одобрява политиката на народния сговор, но по-късно се обявява против нея.Водач на дясното крило в БРСДП/ш.с./.Твърд и последователен демократ,защитава Търновската конституция.По време на Втората световна война /1939-1945/ се включва в легалната опозиция.Отказва да влезе в Отечествения фронт и се противопоставя на действията на БРП след 9 септемвре 1944.Лидер на БРСДП/о/ след 1945.През 1946 е осъден на пет години затвор.Убит от криминален затворник в Сливенския затвор.


      Годината е 1950, 27 септември. С присъда №708 по наказателно дело №1013/1950г. издадена от Ямболския окръжен съд Семо Георгиев Желев получава доживотна присъда за предумишлено убийство на Станка Йовчева Узунова.Той е роден в село Робово, Ямболско. Наказанието се изтърпява в Сливенския затвор.

      Ето какво твърди той, попадайки там, година след смъртта на Кр. Пастухов: "...Между затворниците се говореше за Антон Христов Попантонов от Червен бряг, че е удушил Кръстю Пастухов ,като началникът на затвора Иван Мъндев му обещал , че ще го пусне,ако стори това. Сред нас, в отделението, имаше един възрастен, пълен човек с бели коси,софиянец, за който разбрах, че бил много близък с Крастю Пастухов. Не мога да си спомня името му...

      Един ден той ми се оплака, че Антон Попантонов няколко пъти му вземал яденето и го заплашвал, че това което направил с Кръстю Пастухов щяло и на него да се случи, а те бяха в една килия.По това време Попантонов беше "кофти",така наричахме отговорниците на отделението.Поговорих с него и му казах, че ако нещо се случи с този човек ще го ликвидирам.Аз бях много буен, не правех евалла на никой,отстъпки апсурд...Както и да е, това нещо мина.

                                         Сливенският затвор





















                                          

    През 1953г., към края, от Централния затвор в Сливенския докараха Петър Семерджиев и Никола Загорски. По това време бях метач и отговорник на салона в четвърто отделение. Една сутрин старшината нареди да отворя килията на новодошлите и да я почистя. Бяха минали четири-пет дена от тяхното идване, аз още не знаех кои са, що са.Пуснахме ги, видях ги, но само толкова.Един ден, трябва да е било понеделник, защото тогава имаха оперативка, както си чистех в коридора,зад решетките ми махна началникът на затвора. Нареди ми да извикам старшината, който беше в отделението, за да пусне Семерджиев и Загорски.Килията им беше отключена, но той ми забрани да ги пускам докато не се върне.Пък аз знам, че отиде ли при началника, поне час ще се бави и реших да ги пусна да отидат да се поизмият спокойно.Те ми се оплакаха, че яденето е много лошо,което им давам-само вода,а хляба е 100 грама на 24 часа. Обясних им, че каквото ми дават, това получават.Единият ме попита от къде съм . Казвам му -от Ямбол,оказа се че и той-Петър Семерджиев бил ямболия. От тук насетне реших, че трябва да направя нещо за тях, да им давам повечко храна.

      Да, ама старшината забеляза един ден това и ме извика. Каза ми, че ме праща в наказателното отделение.Отвърнах му,че ще направя така, че да уволнят него, като кажа на началника,че ми е наредил да ги уморя от глад. Споразумяхме се. Повечко храна давах на двамата само през неговото дежурство.Старшината се казваше Господин.

    В края на декември 1953 година дойдоха "търговци" от затвора в Белене-така им казвахме на тези, които вземаха хора за там. С тях беше Славейко Джаков като отговорник. Петър Семерджиев и Никола Загорски ги взеха за Белене, но преди това имахме възможност да говорим, като те ме помолиха да отмъстя на убиеца на Кръстю Пастухов.

     Няколко дни по късно, на 1 януари 1954 година и аз бях изпратен в Белене. Така отново бяхме заедно.След 3-4 години тях ги пуснаха, а аз минах през затворите в Стара Загора, Бургас, Кюстендил и отново попаднах в Сливенския затвор през 1960 година. В Белене Петар Семерджиев и Никола Загорски много ми говореха за Кръстю Пастухов и реших, че ще намеря начин да отмъстя за смъртта му. Още повече, че познавах вече Антон Христов Попантонов."

     В обвинителния акт по следственото дело за опита за убииство на Антон Хр. Попантонов е отбелязано, че:"Кам 10 часа на 17 септември 1960 година затворниците от четвърто отделение били пуснати за разходка в двора/карето/ на затвора. В изпълнение на своето престъпно решение обвиняемият успял преди другите затворници да слезе до вратата, водеща към двора на затвора.


     На това място Семо Желев прави опит да убие Антон Попантонов. Вратата води към двора на затвора.

  Преди това той намерил парче желязна тръба, дълго около 1 метър. Прикрит в един ъгъл на предверието, въоръжен с тръбата, той изчакал минаването на пострадалия. С парче сирене и хляб той се показал. Обвиняемият го пуснал да мине и тъкмо, когато Попантонов щял да излиза от вратата, зад гарба му замахнал с желязната тръба и с все сила го ударил между шията и дясното рамо, а вторият удар нанесъл със същата сила по главата. От ударите Попантонов пада в безсъзнание, целият облян в кръв. Виждайки го в това състояние, обвиняемият помислил, че Попантонов е мъртав, хвърлил тръбата и си поискал цигара от един затворник с думите:"Дай една цигара, че утрепах Попантонов."
След лекарска намеса животът на Попантонов е спасен , а Семо Георгиев Желев с присъда №285 от 3 юли 1961 година, издадена от Сливенския окръжен съд, е осъден на 15 години лишаване от свобода

Петър Илиев Семерджиев е роден на 16 юли917 г. в Ямбол. Учи в Историко-филологическия факултет на софийския университет. Арестуван е през 1941 г. заради активна комунистическа дейност. Изпратен в концлагерите "Гонда вода" и "Кръсто поле". Секретар на Окръжния комитет на БКП в Сливен.

Партизанин от отряд "Хаджи Димитър" с името Коста. Първи секретар на ОК на БКП в Сливен след 1944 г. От 1947 г. става завеждащ сектор "Политическа агитация" към ЦК на БКП. От 1948 е кандидат член на ЦК на БКП.

Арестуван през 1959 г. като "трайчокостовист". Осъден на 12 години затвор.
напуска България през 1973 г. и се установява заедно със съпругата си Ема Герон в Израел. Дългогодишен коментатор на българската редакция на радио "Свободна Европа" и Би Би Си.

Автор е на книгите:

"Георги Димитров - мит и действителност."
"Съдебният процес срещу Трайчо Костов в България"
"Съдебният процес срещу Никола Петков"
"Нищожество в доспехите на величие. Критически преглед на биографията на Тодор Живков"
" Народният съд в България - 1944 - 1945 г.
"Руската империя, Съветския съюз и съдбата на България." Том 1

Написал е и брошурите: "Каква е нашата отговорност?", "Кризата в БКП и изходът от нея", "България на Балканите след Втората световна война", "В защита на правата на човека в България".

Книгите и брошурите на Петър Семерджиев са издадени със съдействието на Института за история на бълтгарската емиграция в Северна Америка "Илия Т. Гаджев".

*** Семо Жеков в спомените си вероятно е имал пред вид срещата си с Петър Жеков през 1959 г. в Сливенския затвор, а не преди това...