Започна на 17. Стана случайно. В читалището на родния й град бе дошъл Джеки Найк, иначе Славомир Николов, но така бе артистичното му име.

  Оформила бе магнетично тяло. От пети клас играеше в танцовия състав.Той, по-голям с двайсетина години, бе започнал от самодейния цирк в същото читалище. Търсеше си асистентка за кристал баланс - с нож в устата, на върха му друг, а отгоре 6-8 кристални чаши върху поднос. Правеше фокуси, разни други номера.

Съгласи се. Имаше още три по-малки сестри. Майка й беше чистачка в местната гимназия. Баща й - шофьор към ДАП-а на раздрънкан "Чавдар". Ту ходи на работа, ту автобуса повреден...

  Реши се. Тръгна, заряза училището.Искаше да избяга от мизерията. С Джеки се сприятелиха. Сходна бе съдбата му - двама братя близнаци безработни, майка пенсионерка, самотна. Баща му - пияница, развратник ги зарязал, когато бил на седем години. Оттогава не го е виждал, а и не иска.. Веднъж го срещнал, казал му "татко", но той го подминал с упрека, че с братята му са виновни майка им да не го иска...

  Сам се оправя. Работил в Кипър, Италия, три години в Щатите - Лас Вегас, Лос Анджелис. Това била мечтата му, да остане в Америка, да се утвърди, наложи в шоу бизнеса. Работил в хотели, викали го на частни партита, но решил да се върне. Заради заплащането. Не било достатъчно.

  Пращал пари на майка си, братята. Те така и не проявили усилие да намерят работа. Спрял да ги финансира. Само на майка си, но тя пак им давала...

  Започнаха в началото на лятото в голям хотел в Югозападна България.Собственикът добър, всяка неделя на обяд ги води на барбекю във вилата си.

  До полунощ - тя асистентка на номерата на Джеки, а към два - стрептизьорка. За допълнителни доходи.

  Бързо привлече клиенти с изваяното, перфектно тяло. В града се разчу, заведението се пълнеше.

  Бандата на Рижия не излизаше от там. Най-страховитият, зъл, безнаказан контрабандист, аферист, побойник, тартор в областта. И не само. Над два метра туловище, с дебел врат от раменете, бивш борец...Винаги заобиколен с шестима още по-страховити бодигардове.

  Към програмата в ресторанта имаше и балет от осем танцьорки. По заповед на Рижия, бодигард отиваше, грабваше през рамо като жертвено агне една от тях, както си тацува, носеше я в покоите на господаря , за да си "поиграе" с нея.. Следващия път - друга...

  Една вечер, след програмата към три часа, в гримьорната нахлу една от горилите и каза, че шефът му чака стриптизьорката да отиде при него. Тя отказа. Пак дойде. Пак отказа, уморена била...Грабна я, отбраняваше се , риташе с крака, счупи витрината, разпищя се...Отмъкна я, минавайки през още пълното заведение. Всички безмълвно, безучастно, сеирджийски следяха с мътни погледи...Собственикът не се обади в полицията.  Това се знаеше в неголемия град. След работа често някои от полицаите със семействата си идваха да се забавляват тук...Траеха си. Страхуваха се от отмъстителността на Рижия и хората му. Той си правеше каквото иска. Всичко беше негово, безнаказано...

  Какво са правили Рижия и хората му със стриптизьорката, Джеки само предполага. Повече не видя колежката си. Говори се, че я натирили като проститутка в Испания, Франция, ли...

  Ама, кой да ти каже...?

За съжаление това като че ли описва несбъднатите мечти на много българки, които следват и съдбата на героинята....Жалко е, толкова млада, а изведнъж толкова похабена душа...
Много хубав пост:) БЛагодаря :)

Tancite sa riskovano nesto, taka izliza!

тук не мисля, че някой мечтае за каквото и да било...
това не е мечта - а опит за оцеляване...

Тежка, много тежка съвремена и за жалост типична история. Експлоатира се доверието, желанието на човек да постигне повече за себе си от себе си, романтичните помисли. Страшен бич е наивността, винаги има кой да го използва, а в този свят който си е избрала се случва най-често.

следяха с мътни погледи...

Собственикът не се обади в полицията. Това се знаеше в неголемия град..."

Проблемът е не в това каква професия си си избрал, а в невъзможността да я упражняваш.

Има и мъжки стриптийз. Нищо лошо.

Проблемът е другаде. Липсата на надеждна защита от полицията. В началото на 90-те години защо драстично се съкратиха кадърни, обучени полицаи?
Колко недоволни от системата напуснаха сами?
Ами случая в Бургас, при който директор на РПУ гуляе с приятел до зори, който застреля младеж в центъра на града пред очите му, а той си трае...
Обучени с държавни средства барети минаха на другия бряг...

Хиляди са случаите, а това убива доверието в държавността. Безнаказаността се шири все по-нагло.И страха...

Затова и гражданското общество е рехаво, няма на какво да се опре...

Жестоката реалност!
Жалко!
Много жалко- живеем в свят на хищници. Малките хищници гледат от страни и очакват нещо да остане и за тях от "плячката"-каквато и да е тя!