Така я знаят в малкото градче закътаната зад огради и къщи, но в центъра, уютна с възрожденска атмосфера гостилница. Табелка отвън няма, но веднъж попаднал там, усетил невероятните по вкус с внушителни размери кебапчета, не може да не споделиш с близки и познати за удоволствието. Така неусетно, от уста на уста, се привличат клиенти.

  Оказва се, че не лъскавият и шашкащ надпис, задължително на латиница, за да подчертае колко сме европейци, нежели американци, е определящ в предприемачеството, а умението, майсторлъкът, вещината, всеотдайността в работата.

  За младия, но белокос стопанин Петър Петров, прякорът Безгрижния останал от прадядо му. Навремето, играейки около халваджийницата в центъра, той имал навика често, уж неволно, да си изпуска комата с хляб в казана на халваджията. Така по-леко, почти безгрижно преживявал гладните дни...

  За неговия правнук делникът, от детските години още, е бил далеч от охолството и рахатлъка. Баща си почти не помни. Расъл край брат си и двете си сестри, а немотията го пратила в трудововъзпитателно училище в Стара Загора...

  Цели 15 години изкарал там, завършил механотехникума. Върнал се в градчето, поработил в производството, оженил се, а дядото, известен кръчмар, го викнал да помага в заведението на гарата.

  От една година е отворил собствената гостилница, подредена с художествен усет, с разноцветни, украсени с рисунки стъкла.

  Сдържан, излъчващ спокойствие и сила, Безгрижния умее да подбира клиентелата. Пияниците си знаят, че при него не могат да си разиграват коня. Лесно се оправя с по-буйните глави. Дванадесет години е изливал мъката си от нерадостното детство върху боксовата круша в спортия клуб "Берое".

  Не са малко наградите от различни първенства. Изявявал се на ринга, печелил, но не в медалите е печалбата му от онези години, а в това, че по-добре се научил да разбира хората, да им прощава.

  Свикнал е сам да се оправя, умее вкусно да готви, а в металносивите му очи искрицата доволство сдържано заиграва, види ли, че на хората около него е приятно.

  Никак безгрижному не я кара, а кипне ли му, грабва брадвата и цепи дърва, докато му олекне.

  Та затуй, винаги е топло в гостилницата му...

                                   ХХХ

  Но..., в живота, когато най-малко очакваш, всъщност той не ни пита, се случват неща, които...

 Минаха няколко години, заведението се утвърди, а отвън се появи изкусно изработена табелка с дърворезба - "При Безгрижния".

 Имаше си постоянни посетители, вероятно усещащи по свой  начин атмосферата, обслужването, мястото...

  Павел, синът на Безгрижния завърши във Варна и се върна, за да му помага в семейния бизнес...

  Но..., пустото НО...

  И ние имаме пръст в съдбата, тя не е сама, понякога може би подсказваме,предизвикваме, примамваме я...Кой знае...

  Една вечер, късно в гостилницата бил само Павел. Останал, за да приключи, затвори. Дошли му двама приятели от Созопол ли, Несебър, така и не се разбра точно... Поседнали, яли, пили... сами, други клиенти нямало...Какво се е случило, за какво са си говорили, спорили, вероятно скарали, никой в градчето не научи...Прободен смъртоносно с кортик, Павел единствения му син, Безгрижния открил в два без нещо сутринта в онзи август на жестоката, безмилостна година...

 Носеха се какви ли не слухове - за незаконен безнес на Павел по черноморието, неизплатени дългове, любовна афера...

 Започна някакъв процес... Как завърши ще ви разкажа може би друг път...
 
 Скоро минах през градчето, отбих се на улицата с гостилницата...

 Пред запуснатата къща, напукана, откачена от единия край, нелепо висеше табелката "При Безгрижния"...
 
  
 

започнах да чета...
Постепенно видях малкото градче с идилични сгради и къщи... И гостилницата..., в която просто не можеш да не влезеш...
...И последвалите събития...
...Притежаваш дарбата да описваш, като по много фин начин се усеща твоята гледна точка, твоето отношение към това, което разказваш...
...И най-важното, когато те чета, аз виждам в образи... Сякаш всичко се случва пред мен...
"При Безгрижния" ... Сякаш съдбата никога не разрешава да бъдат наистина такива хората от рода на Безгрижния...
Поздравявам те искрено!...