Търкалят се дните черни и бели, смехът избърсва сълзите, доброто сгодено е за злото. Някои чевръсто перат пари, други несръчно ги накисват...
  За него те са къпани, свежи пари, смъкнати от гърба на другите. Това е Семича, така го знаят всички в градчето, които преди двайсет и няколко години са ходили в централната  баня...

  Започнал в края на 1964-та отначало пред входа да къса билетчета, но изкусните му, ловки ръце, скоро надянали изтривалото. Работата като теляк, или както по документи го записали - "телочистач" по му идела отръки. Увлякъл се...
 
  Удоволствието да живееш не на гърба, а от гърба на другите, не го напускало...

  Да, ама баните в градчето вече са спомен...Семича и да иска, няма от чий гръб да живее...

  Родителите си почти не помни. Трите му деца си вървят по своя път. С жена си трагично се разделили преди години...

  Ако до скоро е смъквал нечистотиете от гърба на другите, цели петнайсет лета е бил в кирта на живота...

  Лошото дошло през злокобната 1949-та година, когато духът от бутилката насочил десницата с ножа към жената, която обичал...

  Започнали черните дни в затворите в Сливен, Белене, София, Бургас, Българово... Дълго чаканото опрощение дошло, но той никога няма да си прости за стореното...

  Семича винаги е бил в сенчестата страна на живота...Само кралския пудел, с когото дели дните, е неговата четиринога мечта за другата, слънчевата му половина...

                                                ХХХ

  Семича отдавна го няма...Отиде си от този свят тъжно, самотно, така, както бе живял... По волята на съдбата, предизвикана от него...Беше кротък, смирен, прероден от страданията, макар и късно... Наемаха го тук там за пазач, ровеше в казаните, за да преживява...
  Сприятелихме се някак си, след случайната ни среща...
  Един ден ми се обади, настояваше  да ми разкаже нещо...
  Взех "Ухера" и отидох в невзрачната му квартира, близо до нас, за да го запиша...

  Останах изумен от историята му...
  За убийството на лидера на БРСДП Кръстю Пастухов в Сливенския затвор ...