Здравей, еди коя си,
не се ядосвай никога за нищо. Не се коси, животът тук, там или където и да е, предстои.Нещата ще потръгнат, нерви само събери, настроението си подобри, житейските подправки потърси, намери.
 Брой до три и от утре по първи петли дните си пресътвори, овкуси - каничка усмивка, две лъжички оптимизъм, чаша непукизъм и ето ти - готов житейски импресионизъм.
 Авангардно готви и бой с черпака по проблемите. Бал съм /сме/ ги, нали?
/извинявай, влязох в ролята на героя от "Шоколадова торта ала Ървин Уелш". За това ще стане дума след малко/.
 И така. Прибираш се у дома и правиш супа от всички беди. Когато добре уври, я изхвърли през терасата, заедно с горката съдинка. За целта използвай нещо по-олющено, което си изтървала на пода в трепетни, сиреч нервозни мигове.
 Поздрави!
 Вкусни, деликатесни дни! Ти сама ги сготви, подреди, сервирай!
 Късмет, успех и напред!
 Ето как завършва "Шоколадова торта ала Ървин Уелш" от книгата "Супата на Кафка /история на литературата в 14 рецепти/". Опа, за рекламата - две бири. За мен, естествено:
 "... Мене ми е мъчно за мене си. Че кво толкова правя ас, бал съм го, дето да е толко чак пък ново, кво? Секи си мисли, че е центар на фселената, ама никой не е. И кво е фселената, мамка и? Ена шибана въртелешка, дето сме и се накичулили, а тя ни върти и върти бескрай и ние нищо не моем напраим, не моем я спрем, нали така? Живееме, мреме. Край на шибаната история."